Не искам
Не искам твоят скъп подарък!
С парфюми, дрехи и бижута,
да ме превръщаш в своя навик,
а любовта ми - във поредна скука.
Защо са ми подаръците скъпи,
щом влюбен до полуда в мен не си,
и нямаш нощ безсънна с мойто име,
а утрото за мен не ти шепти?
Защо ли не разбра, че те обичам,
а лятото ни още в мен гори.
Аз все така съзвездия заричам
във нощите си с твоите следи.
Защо запали от искрата огън,
щом с мен не можеш да гориш?
Аз никога не моля и не прося обич.
А ти със мен не можеш да звездиш.
Не струва любовта ти, скъпи,
претеглена на твоите везни.
Не се измерва тя в подаръци...
не искам нищо, просто си тръгни!
С парфюми, дрехи и бижута,
да ме превръщаш в своя навик,
а любовта ми - във поредна скука.
Защо са ми подаръците скъпи,
щом влюбен до полуда в мен не си,
и нямаш нощ безсънна с мойто име,
а утрото за мен не ти шепти?
Защо ли не разбра, че те обичам,
а лятото ни още в мен гори.
Аз все така съзвездия заричам
във нощите си с твоите следи.
Защо запали от искрата огън,
щом с мен не можеш да гориш?
Аз никога не моля и не прося обич.
А ти със мен не можеш да звездиш.
Не струва любовта ти, скъпи,
претеглена на твоите везни.
Не се измерва тя в подаръци...
не искам нищо, просто си тръгни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
