Не искам
да е тъжен спомен,
тръпчив и
с болка променен.
Не искам
да е лист отронен,
загубил чара
споделен.
А да остане
миг вълшебен,
магия нежна
в теб и мен,
да грее огънят
предишен,
да озарява
днешния ни ден.
Любов такава,
трудно се забравя,
чрез нея дишаме,
горим.
На всеки
аз я пожелавам.
Така ще знае,
че е жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
