НЕ ИСKАМ
Не искам да ми броиш чашите,
всяка чаша е мъка - изживяна.
Вкъщи не ме чакат нашите.
Сърцето е рана върху рана...
Някъде, някой разплаква цигулка,
към небето вие ядосан тромпет.
Очите ми са капан за светулки.
Защо ли обичам живота проклет...
© Мимо Николов Всички права запазени
!!!*
(Има едно С за махане в заглавието при стиха: Не искСам)