26.08.2010 г., 19:37

Не искам

659 0 1

      НЕ ИСKАМ

 

Не искам да ми броиш чашите,

всяка чаша е мъка - изживяна.

Вкъщи не ме чакат нашите.

Сърцето  е рана върху рана...

 

Някъде, някой  разплаква цигулка,

към небето вие ядосан тромпет.

Очите  ми са капан за светулки.

Защо ли обичам живота проклет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Очите ми станаха капан за светулки."

    !!!*

    (Има едно С за махане в заглавието при стиха: Не искСам)

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...