Aug 26, 2010, 7:37 PM

Не искам

  Poetry
655 0 1

      НЕ ИСKАМ

 

Не искам да ми броиш чашите,

всяка чаша е мъка - изживяна.

Вкъщи не ме чакат нашите.

Сърцето  е рана върху рана...

 

Някъде, някой  разплаква цигулка,

към небето вие ядосан тромпет.

Очите  ми са капан за светулки.

Защо ли обичам живота проклет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Очите ми станаха капан за светулки."

    !!!*

    (Има едно С за махане в заглавието при стиха: Не искСам)

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...