12.01.2011 г., 14:48

Не искам

708 0 2

Не искам да разкриваш

                         своите тайни.

Искам да разкриеш

                                     моите.

За да ми ги разкажеш.

 

Не искам огърлица

                             от сапфири.

Искам с камъни скъпи

да замеря момичето

                                    в сянка,

за да си спомни прегръдката

                       на ново начало.

 

 

Не искам дарове,

                           думи големи.  

В средата на нищото

искам да спипам,

                                   залисан,

букета от рози,

                                   отписан.

 

Не искам

                  планирано щастие.

Искам да чувам

                                 тишината.

Тя умее да ражда

                             нови слънца.

И да чака.

Да се завърна.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не искам
    планирано щастие.
    Искам да чувам
    тишината.
    Тя умее да ражда
    нови слънца.
    И да чака.
    Да се завърна.

    Пракрасно ми е тук, като в люлка с книга, която ме намира в точния момент! Радвам се,че те открих!
  • Не искам
    планирано щастие.
    Искам да чувам
    тишината.

    Сърдечно и истинско-Благодаря ти!*

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...