Не искам да разкриваш
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш.
Не искам огърлица
от сапфири.
Искам с камъни скъпи
да замеря момичето
в сянка,
за да си спомни прегръдката
на ново начало.
Не искам дарове,
думи големи.
В средата на нищото
искам да спипам,
залисан,
букета от рози,
отписан.
Не искам
планирано щастие.
Искам да чувам
тишината.
Тя умее да ражда
нови слънца.
И да чака.
Да се завърна.
© Калина Стоянова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
