3.02.2016 г., 7:45

Не искам

433 0 2

Не искам да вървя в стадото,

там има предатели лъжци.

Как искам да се вгледаме в младото,

да го научим за нашите предци.

Не искам Аз отвън да мисля е красивото,

то вътре там е в нашите души.

Ще плачем дълго, ще търсим в нас учтивото,

духовното кажете виждаме ли кой руши?

Не искам да вървя след подлизурки,

те гледат как на тях да е добре.

Живеят снобски в своите къщурки,

грехът, грехът кой ще им бере?

В.Й. 01.02.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Младене!
  • Грехът ще го берем всички ние, нали колективно го допускаме, Василе. Отговорът е прост, но е сложно решението на това уравнение. Поздравявам те, че мислиш по въпроси от общонационално значение!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...