Не искам да вървя в стадото,
там има предатели лъжци.
Как искам да се вгледаме в младото,
да го научим за нашите предци.
Не искам Аз отвън да мисля е красивото,
то вътре там е в нашите души.
Ще плачем дълго, ще търсим в нас учтивото,
духовното кажете виждаме ли кой руши?
Не искам да вървя след подлизурки,
те гледат как на тях да е добре.
Живеят снобски в своите къщурки,
грехът, грехът кой ще им бере?
В.Й. 01.02.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
