Бавно пада мрак и нощта
спуска се тъжно пленена,
уморена напевно шепти
как не искам, а мисля за тебе.
С болка заключвам сърцето си,
вятъра връзвам в косите със мрежа,
безнадеждно отпускам ръцете си
и не искам да мисля за тебе.
Няма думи на тази земя
да опишат копнежа ми нежен,
и не искам да мисля, а знам,
че не мога да мога без тебе.