Бавно пада мрак и нощта
спуска се тъжно пленена,
уморена напевно шепти
как не искам, а мисля за тебе.
С болка заключвам сърцето си,
вятъра връзвам в косите със мрежа,
безнадеждно отпускам ръцете си
и не искам да мисля за тебе.
Няма думи на тази земя
да опишат копнежа ми нежен,
и не искам да мисля, а знам,
че не мога да мога без тебе.
© Таня Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
