Не искам да съм самотна!
698
0
1
Мислите ми все към теб летят
и с тях изпълнен е денят,
а щом се спусне пак нощта,
душата ми разкъсва се от самота.
В очите се разливат потоци от сълзи.
Сърцето ми от мъка не спира да кърви.
Душата ми от болка не спира да крещи,
защото разстоянието от ласките ти ме дели.
Не искам повече да съм самотна,
да срещам подлост, фалш, лъжа,
като бездомница за топлина да моля,
наместо в твоите длани да горя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Всички права запазени
