Мислите ми все към теб летят
и с тях изпълнен е денят,
а щом се спусне пак нощта,
душата ми разкъсва се от самота.
В очите се разливат потоци от сълзи.
Сърцето ми от мъка не спира да кърви.
Душата ми от болка не спира да крещи,
защото разстоянието от ласките ти ме дели.
Не искам повече да съм самотна,
да срещам подлост, фалш, лъжа,
като бездомница за топлина да моля,
наместо в твоите длани да горя.