May 14, 2009, 7:07 AM

Не искам да съм самотна!

  Poetry » Love
699 0 1

Мислите ми все към теб летят

и с тях изпълнен е денят,

а щом се спусне пак нощта,

душата ми разкъсва се от самота.

 

В очите се разливат потоци от сълзи.

Сърцето ми от мъка не спира да кърви.

Душата ми от болка не спира да крещи,

защото разстоянието от ласките ти ме дели.

 

Не искам повече да съм самотна,

да срещам подлост, фалш, лъжа,

като бездомница за топлина да моля,

наместо в твоите длани да горя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...