5.04.2009 г., 13:44

Не искам да те виждам повече

813 0 5

 

                           Не искам да те виждам повече

 

 

                           Когато най не искам да те видя,
                           тогава все за мен се сещаш.
                           И чувам премерена нотка ехидна
                           в гласа ти досадно среднощен.

                           Имаме ли още какво да си кажем? 
                           Отдавна забравих те и простих ти.
                           Не, дори не помислих да те намразя.
                           Единствено, благодаря ти наистина!

                           Но сега ми се спи. Не ми се говори.
                           Моля те, нека оставим за утре!
                           Ще ти помогна де се преодолееш
                           и заличиш ме от своите мисли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, милички!Никога не се знае Елица, да !
  • Не се заричай, Димена.Нещата понякога се обръщат - неочаквано...
  • Да се помогне на някой, който иска - ОК!
    Но който не ще...?
    Поздрави, Димена!
  • Дали ще може? Не вярвам! Хареса ми! Поздрави!
  • Прошката - най-силната обич!
    Хубав стих, Димена!
    Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...