5.01.2011 г., 19:09

Не искам просто...

1.6K 0 13

Не искам просто рутината да ни топли

и по навик ти да ме обичаш,

не искам пепел, а нестихващ огън,

да изгаря сутрин очите...

Аз мога всеки път да съм различна

и да откриваш в мен жената,

коята всеки път душата си съблича,

в изгрева на тишината...

Не искам просто - така да ме обичаш,

за друга обич, зная, съм родена,

ако не можеш, ти не ми се вричай,

пред мен остава цялата Вселена...

Аз мога всеки път да съм магия

и да събуждам твойте устни

и всеки път във мене да откриваш

това, което можеш да изпуснеш...

 

Не искам просто... и те предизвиквам,

ще можеш ли да устоиш... по моему да ме обикнеш? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли, Светле, че много хора се разминават заради очкванията си, а очакванията от своя страна са предхождани от желания, заради тези две неща се мъчим да променяме хората, а не да ги приемем такива каквито са и се разочароваме.
  • !
  • надали някой би могъл да те обича "просто" така желая ти от сърце от онази, различната, мечтаната, сънуваната обичност
  • Благодаря за отзива Моника!
  • Чудесно е и много близо до мен! Поздрави за този стих! Такава трябва да бъде любовта! Нестихващ огън!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...