Jan 5, 2011, 7:09 PM

Не искам просто...

  Poetry » Love
1.7K 0 13

Не искам просто рутината да ни топли

и по навик ти да ме обичаш,

не искам пепел, а нестихващ огън,

да изгаря сутрин очите...

Аз мога всеки път да съм различна

и да откриваш в мен жената,

коята всеки път душата си съблича,

в изгрева на тишината...

Не искам просто - така да ме обичаш,

за друга обич, зная, съм родена,

ако не можеш, ти не ми се вричай,

пред мен остава цялата Вселена...

Аз мога всеки път да съм магия

и да събуждам твойте устни

и всеки път във мене да откриваш

това, което можеш да изпуснеш...

 

Не искам просто... и те предизвиквам,

ще можеш ли да устоиш... по моему да ме обикнеш? 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, Светле, че много хора се разминават заради очкванията си, а очакванията от своя страна са предхождани от желания, заради тези две неща се мъчим да променяме хората, а не да ги приемем такива каквито са и се разочароваме.
  • !
  • надали някой би могъл да те обича "просто" така желая ти от сърце от онази, различната, мечтаната, сънуваната обичност
  • Благодаря за отзива Моника!
  • Чудесно е и много близо до мен! Поздрави за този стих! Такава трябва да бъде любовта! Нестихващ огън!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...