Не каза нищо...
Не каза нищо...
Няма думи.
Сам започна играта.
Някъде забрави,
че да сме двама -
избрахме си съдбата...
Мечтите - пясъчни кули -
станаха на прах...
Ураган душата ми обрули -
къде пред тебе сторих грях?
Да, чуждото е сладко...
може би е по-добра.
Сигурно, челото й е гладко
и очите й излъчват смях.
Или... проблемното легло?
Не се прибира уморена
и ежедневието не й тежи...
Дано щастлив да си! Дано...
Ах, този свят, изтъкан от лъжи...
Не виждай болката, стаена
в изплаканите ми очи.
Не надничай и в сърцето, което
мълчанието ти изпепели...
Сам решаваш проблема -
просто... сменяш жени...
Илюзиите няма да ти отнема -
върви при другата... Върви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
