neleta (Нели Илиева)
79

22 mar 2008, 8:39

Не каза нищо...

Poesía

1K 0 6

Не каза нищо...

Няма думи.

Сам започна играта.

Някъде забрави,

че да сме двама -

избрахме си съдбата...

Мечтите - пясъчни кули -

станаха на прах...

Ураган душата ми обрули -

къде пред тебе сторих грях?

Да, чуждото е сладко...

може би е по-добра.

Сигурно, челото й е гладко

и очите й излъчват смях.

Или... проблемното легло?

Не се прибира уморена

и ежедневието не й тежи...

Дано щастлив да си! Дано...

Ах, този свят, изтъкан от лъжи...

Не виждай болката, стаена

в изплаканите ми очи.

Не надничай и в сърцето, което

мълчанието ти изпепели...

Сам решаваш проблема -

просто... сменяш жени...

Илюзиите няма да ти отнема -

върви при другата... Върви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

neleta (Нели Илиева)

Не, няма след него да извикам-
онемях!
Не,няма при себе си да го спирам-
прегорях!
Не, няма сълзите си да показвам-
срещу Луната сама ще вия,
като вълчица!
Не!С омраза не ще го наказвам-
от звездите сила ще пия-
до насита!
И пак Слънцето за мен ще грее,
нова струна в него ще вържа-
сребърна.
Друга песен тя ще запее
и болката няма така да стърже-
болезнено.
Света в нея ще обвържа!...

2008-03-22T21:57:03+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Нек забрави,ако може тез очи,
нек забрави,ако може тез ръце.
О,Слепецо!Не се бави,върви...
Но тръгнеш ли,не чакай да извика след теб...
Не очаквай да те спре...
Поздрав за вдъхновението,прекрасно си го изляла,със сърцето си.

2008-03-22T17:29:35+02:00
neleta (Нели Илиева)

За всички ВАС, Приятели!С много обич!!!

Нека да е Пролет!

Да цъвти Живот в сърцето!

Птиче ято в полет!

Усмивка нежна на лицето!

Нека слънце грее в очите!-

да топи леда в душите.

На Луната, нощната, лъчите

да разпръснат мрака.

Нека!

2008-03-22T15:41:45+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

определено не те заслужава!!!
ще го осмисли,но ще е късно!!!
не го прибирай обратно!
поздрави от вълчо...

2008-03-22T13:37:15+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много тъжно...но не си струва да тъгуваш
за тази неистинска любов...
изплакано от сърце...в прекрасен стих.
с много обич, мила Нели.

2008-03-22T11:44:15+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0