22 мар. 2008 г., 08:39

Не каза нищо...

1K 0 6

Не каза нищо...

Няма думи.

Сам започна играта.

Някъде забрави,

че да сме двама -

избрахме си съдбата...

Мечтите - пясъчни кули -

станаха на прах...

Ураган душата ми обрули -

къде пред тебе сторих грях?

Да, чуждото е сладко...

може би е по-добра.

Сигурно, челото й е гладко

и очите й излъчват смях.

Или... проблемното легло?

Не се прибира уморена

и ежедневието не й тежи...

Дано щастлив да си! Дано...

Ах, този свят, изтъкан от лъжи...

Не виждай болката, стаена

в изплаканите ми очи.

Не надничай и в сърцето, което

мълчанието ти изпепели...

 

Сам решаваш проблема -

просто... сменяш жени...

Илюзиите няма да ти отнема -

върви при другата... Върви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, няма след него да извикам-
    онемях!
    Не,няма при себе си да го спирам-
    прегорях!
    Не, няма сълзите си да показвам-
    срещу Луната сама ще вия,
    като вълчица!
    Не!С омраза не ще го наказвам-
    от звездите сила ще пия-
    до насита!
    И пак Слънцето за мен ще грее,
    нова струна в него ще вържа-
    сребърна.
    Друга песен тя ще запее
    и болката няма така да стърже-
    болезнено.
    Света в нея ще обвържа!...
  • Нек забрави,ако може тез очи,
    нек забрави,ако може тез ръце.
    О,Слепецо!Не се бави,върви...
    Но тръгнеш ли,не чакай да извика след теб...
    Не очаквай да те спре...
    Поздрав за вдъхновението,прекрасно си го изляла,със сърцето си.
  • За всички ВАС, Приятели!С много обич!!!

    Нека да е Пролет!

    Да цъвти Живот в сърцето!

    Птиче ято в полет!

    Усмивка нежна на лицето!

    Нека слънце грее в очите!-

    да топи леда в душите.

    На Луната, нощната, лъчите

    да разпръснат мрака.

    Нека!

  • определено не те заслужава!!!
    ще го осмисли,но ще е късно!!!
    не го прибирай обратно!
    поздрави от вълчо...
  • много тъжно...но не си струва да тъгуваш
    за тази неистинска любов...
    изплакано от сърце...в прекрасен стих.
    с много обич, мила Нели.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...