Не казвай без причина, че си тръгвам!
1.1K
1
2
Не можеше ли да ме искаш само,
далечна, влюбена, отдаваща…
Не можеше ли да ме гледаш само,
на глътки да попиваш красотата?
Не, ти поиска да ме завладееш.
До дъно цялата да ме изпиваш,
да взимаш в мрачни нощи от сълзите
и в свойте две ръце да ги преливаш.
Отдавах ти се ежедневно,
всяка мисъл с теб делях…
И молех се, надявах се сломена
да ме пуснеш, да се спра.
А пусна ли ме, ангел мой?
Остави ли ме да замлъкна?
Не ме освободи – не се отдадох…
Не казвай без причина, че си тръгвам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Последната Всички права запазени
