Не казвай на звездите!
Не казвай на звездите!
Понякога сребристата Селена
тихичко се скрива във очите ми.
Остава там, красива и смирена,
и се наслаждава на мечтите ми.
А Уран, самотен, гледа гневно
и изпраща всичките си облаци
да я търсят някъде... Из него.
И звездите пита за подробности.
Но звездите нищичко не знаят
и мълчат, загледани във Гея.
А пък тя, усмихната, си трае,
докато ме слуша как си пея.
И Уран, помръкнал и ядосан,
се оплаква и вали в косите ми.
Но нали все гледа от високо,
няма да я види във очите ми.
А Селена чака да изчезне
онзи гняв. Уран да го надвие.
За да може тихо да излезне
и в прегръдките му да се свие.
.......................................................
От древногръцката митология:
Селена - Луната
Уран - Небето
Гея - Земята
© Десислава Ценова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обожавам гръцка митология, и аз съм правила опити да я вплитам в стиховете си, но ти определено си го свършила това блестящо в този стих! Поздрав! Шестица!
-
Хей! Разкошна идея. Стопли ми и ми стана уютно като го прочетох. :
) Бъдете щастлива и обичана! -
Поздрав и от мен!
-
Стана ми едно такова звездно!!
Позрав за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления за идеята и красивия стих, Деси!