vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6048
17.10.2008 г., 19:58 ч.

Не казвайте... Мерси. Не се покланяйте! 

  Поезия » Друга
1267 0 28

                                                                        Някои думи са като въглен:

                                                                         Не горят, обаче чернят

                                                                             Педро Калдерон

 

Миг-плюнка

беше достатъчен,

гладните псета да дръпнат

въжето

и

да запърхат крилете ми.

Само миг.

Какво пих?

Сухо мартини?

Колко?

Достатъчно

да попитам

когато

изтрезнея...

Колко струва свободата ми?

Но вече няма да имам небе.

То се грохна и тупна.

Сля се с земята.

Ще пророкувам

(след чаша Мартел),

къде

се изгубиха

белите

стъпки

и защо вълците крият

тишината ви  в шепи.

И ще ровя за бяло.

Вещица  зла

заспа дълбоко на прага,

откраднала (без да пита)

дебелия шал

на сърцата...

Повярвах си.

Повярвах...

(Само  ноктите ми

имат сигурно право),

че съм мъжка котка

с няколко живота.

Но рибите не стават

за храна.

Без море

залъците ми дишат

на сухо...

Пък и ситите са вече много.

Не си премерих пръстите.

Проклетата ръка.

(Четирите пръста сочат мене.)

За кръст... е късно.

Отнесох си   дървото.

Празна е Голгота.

А въпросите са много

(криви пътища...)

Какво да правя с плюнката

с отровата

и със скапаната  

жалка суета

на продънената сцена?

Нищо.

Ще разглася на всеслушание:

(Изгарянето

си и е жива рана!

А ореолът? Чер кашмир.)

 

Не  казвайте... Мерси.

(Не се покланяйте.)

От него... вече

                 няма  нужда.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??