Не крия веч' на времето следите
Не ме е срам от бялото в косите,
те грижите са, дето преживях.
Не крия и умората в очите,
събрана в нощите, в които бдях.
Не ме е срам да сложа очилата,
разказват за безбройни редове.
И казвате: "Броят ти се ребрата".
Отвръщам, че са мойте бесове.
Не ме е срам, че бръчка издълбава
устойчива и видима следа.
От мое име често ще разправя
в живота си, че срещах и тъга.
Не ме е срам, не крия и сълзите -
потекъл спомен по несбъднат блян,
повлякъл често тежкото на дните,
но горд и честен, чист, без свян.
Не крия веч' на времето следите,
донесло вяра, мъдрост и любов.
Не, не питам и дали ще ме корите,
за изборите ми в нелекия живот.
И щом през огледалото ми каже,
че "да, красива си дори сега",
избирам с грим да не замажа
изписаното по лицето от света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елза Тодорова Всички права запазени
