Не ме дишай в поезия...
1K
0
0
По "Не искам да те дишам в поезия"
на Zefpet
Не ме дишай в поезия,
не ме рисувай в ескиз!
Нека осъмнем в амнезия...
Ти си най-невъзможния бриз!
Разпалù в мене огъня,
света ми да грее в магия!
Разпалвай с ръцете агония...
В дъха ти без думи аз ще се скрия!
И тогава ме пий -
разжарèна, гореща... да паря!
И в огнен взрив ме открий -
така те обичам! До пълно изгаряне!
Тогава ме дишай -
като райска, неземна градина.
Така ме жадувай и сричай!
Да е най-дългото сливане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
