3.07.2014 г., 16:12  

Не ме е страх

1.5K 0 2

ХАРЕСАЙ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ ФЕЙСБУК - http://facebook.com/ViorkViktorioPoetry 

  Не ме е страх от прегръдките на самотата, не се боя да съм сам в тъмна стая с тишината... Страхувам се, че ще се върнеш някой ден и отново ще поискаш да си с мен...
Не ме е страх, че няма да посмея да откажа, не се боя себе си до болка с тебе да накажа... Страх ме е, че след това от мене ще си тръгнеш и ще трябва да те чакам пак да се завърнеш...
Не ме е страх сърцето си в дланите ти да оставя, да лежи... Не се боя да ме рисуваш върху празни листи с твоите лъжи. Страхувам се, че след теб не ще погледна друг и завинаги ще остана да те чакам тук...
Не ме е страх дори смъртта си да поискам... Както и не се боях в прегръдките на звяр да се притискам... Единственото нещо, плашещо за мен, е този страх, че в съзнанието си отново за миг те пожелах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...