15.03.2007 г., 2:19 ч.

Не ме е страх... 

  Поезия
5.0 / 1
573 0 1
Не ме е страх
да призная страха си,
не се страхувам от
чувства, мечти...
Даже гръм да падне
на пътя ми, знам -
светкавицата ще го освети.
А как обичам сълзите
на бурята!
И е щедър небесния гняв.
Отразява дъгата в очите ти
прочитам желание... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Предложения
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...

Още произведения »