20.06.2013 г., 7:35

Не ме гони

1.3K 1 5

Не ме гони

 

Не ме гони,
аз сам ще си тръгна,
отворила си вратата за мен,
за да изляза
без да се връщам
и да се скитам без път всеки ден.

 

Не ме гони,
сърцето го стори,
там няма място отдавна за мен.
Уж бе мое,
а други допусна,
та не гони ме, аз тръгвам сломен.

 

Но запомни -
тези принцове нови,
ще те използват, както ти мен,
а аз винаги,
и без път да се скитам,
ще те обичам до сетния ден!


юни, 2012 г.

Шкафчето



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека любовта ти дълго време, да гори в сърцето ти!Много хубаво стихотворение!
  • Ако слушам разума, той ще каже, че не си заслужава, но преди три години сърцето надмогна разума и си избра точно нея, а сега не се признава за сбъркало и продължава да я обича!

    Благодаря, че се отбихте и прочетохте!
  • Ех, Шкафче!!!
    Много мъка събра
    в душата си толкова нежна!
    Всяка чувство и тиха тъга
    вплете в стиха си с копнежност.
    Прегръдки!
  • Като гледам година вече мина, а още си на този рефрен! Дръж се! Поздрав адашки от мен!
  • тъжно

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...