Не ме кани у вас!
Не ме кани у вас!
Недей, за Бога!
Навсякъде следи
с парфюма на жена ти...
Портрети на рода
ме гледат строго,
иконата – и тя
се мръщи от стената.
Не ме кани у вас!
Дори леглото
се гърчи в дива злост,
щом само го докосна.
И вярвам, че след мен
крещи, защото
заченати са там
децата къдрокоси...
Не ме кани у вас!
Тук всеки ъгъл
говори ми какво
и как сте преживели.
Усмивка на дете
с уста беззъба,
и майчина ръка
в косите побелели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени