2.09.2008 г., 12:48

Не ме кани у вас!

1.4K 0 13
НЕ МЕ КАНИ У ВАС!

Не ме кани у вас!
Недей, за Бога!
Навсякъде следи
с парфюма на жена ти...
Портрети на рода
ме гледат строго,
иконата – и тя
се мръщи от стената.

Не ме кани у вас!
Дори леглото
се гърчи в дива злост,
щом само го докосна.
И вярвам, че след мен
крещи, защото
заченати са там
децата къдрокоси...

Не ме кани у вас!
Тук всеки ъгъл
говори ми какво
и как сте преживели.
Усмивка на дете
с уста беззъба,
и майчина ръка
в косите побелели...








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разпиля ме...силен истински стих...с обич.
  • Силно!!!!! И тъжно!!!
  • Тогава лирическата да покани лирическият у тях, но дали няма да е същото и при него?

    В стихотворението не става дума за съвест, защото тогава тя би подсказала на лирическата, че мястото й не е въобще при този човек, след като е семеен, а за друго!

    Лично аз бих отишла с любимия накрая на света, независимо дали ще имаме интимен контакт, пък и не държа на това!
    Любовта означава никога да не казваш думата "съжалявам"

    Поздрави, Теменужено момиче!

  • Усещането е страхотно...
    Но чувството,което провокира това стихотворение ,сигурно е по-силно.
    Браво!!
  • !
    Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...