Не ме напускай, Лято
Не ме напускай, Лято, не, недей –
със толкова молитвен жар те чаках.
Поспри се, за пореден път огрей –
с лъчите на зората стапяй мрака.
Ще мога ли да дишам, я кажи,
без твойте слънчогледови полета,
без маковете в люшкащи вълни,
без сладостта, пропита в плодовете.
Не ме оставяй, още сам, недей,
макар да е красива есента.
Със птичите си песни ми попей,
да стоплиш с радост моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
