Не ме напускай, Лято

18.08.2020 г., 0:39 ч.

Поезия

564 5 3

Не ме напускай, Лято, не, недей –

със толкова молитвен жар те чаках.

Поспри се, за пореден път огрей –

с лъчите на зората стапяй мрака.

Ще мога ли да дишам, я кажи,

без твойте слънчогледови полета,

без маковете в люшкащи вълни,

без сладостта, пропита в плодовете.

Не ме оставяй, още сам, недей,

макар да е красива есента.

Със птичите си песни ми попей,

да стоплиш с радост моята душа!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.