Aug 18, 2020, 12:39 AM

Не ме напускай, Лято 

  Poetry
566 5 3

Не ме напускай, Лято, не, недей –

със толкова молитвен жар те чаках.

Поспри се, за пореден път огрей –

с лъчите на зората стапяй мрака.

 

Ще мога ли да дишам, я кажи,

без твойте слънчогледови полета,

без маковете в люшкащи вълни,

без сладостта, пропита в плодовете.

 

Не ме оставяй, още сам, недей,

макар да е красива есента.

Със птичите си песни ми попей,

да стоплиш с радост моята душа!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??