30.06.2016 г., 23:26

Не ме обичай

Поезия » Любовна

652 0 9

Не ме обичай, може би съм луда,
не ме възпирай, нека да вървя,
бленувах те, за любовта се молех,
но ето че прегръщам тишина...

Не ме сънувай, няма да съм твоя,
не ме прегръщай, дори и във съня,
кошмар бе ти... в живота ми - отрова,
изпивах те до капка и боля...

Не ме поглеждай, даже да те моля,
не ме измъчвай с надежда и тъга.
Върви сега по пътя си с тревога,
че днес си роб на твойта самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

plama7 (Пламена Владимирова)

Благодаря ти, Ачо!

2016-07-13T22:19:19+03:00
aap (Ангел)

Хубав стих истински истрадал изживян но въпреки това все още болезнен!Докостна ме!До нови☺☺☺!

2016-07-13T11:04:09+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Благодаря на всички които наминаха, прочетоха и коментираха.
Ще опитам да изгладя несъвършенствата и да оправдая очакванията.
Хубава и прохладна лятна вечер!

2016-07-03T21:07:48+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Добре поднесена и силна емоция! Поздрав, Пламена!
П.П. С оглед на техническо и ритъмно усъвършенстване на стиха, спирам вниманието ти на:

"не ме прегръщай, даже и в съня,"

"не ме мъчи с надежда и тъга."

2016-07-01T13:50:12+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Силно внушение, емоциите са нажежени до бяло!

2016-07-01T12:42:00+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0