30 jun 2016, 23:26

Не ме обичай 

  Poesía » De amor
392 0 9

Не ме обичай, може би съм луда,
не ме възпирай, нека да вървя,
бленувах те, за любовта се молех,
но ето че прегръщам тишина...

 

Не ме сънувай, няма да съм твоя,
не ме прегръщай, дори и във съня,
кошмар бе ти... в живота ми - отрова,
изпивах те до капка и боля...

 

Не ме поглеждай, даже да те моля,
не ме измъчвай с надежда и тъга.
Върви сега по пътя си с тревога,
че днес си роб на твойта самота...

 

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Ачо!
  • Хубав стих истински истрадал изживян но въпреки това все още болезнен!Докостна ме!До нови☺☺☺!
  • Благодаря на всички които наминаха, прочетоха и коментираха.
    Ще опитам да изгладя несъвършенствата и да оправдая очакванията.
    Хубава и прохладна лятна вечер!
  • Добре поднесена и силна емоция! Поздрав, Пламена!
    П.П. С оглед на техническо и ритъмно усъвършенстване на стиха, спирам вниманието ти на:

    "не ме прегръщай, даже и в съня,"

    "не ме мъчи с надежда и тъга."
  • Силно внушение, емоциите са нажежени до бяло!
  • Тъжна красота...
  • Бях тук...
  • Аз пък го харесах много. Браво!
  • малко до Онова...
    повече четене, повече писане, после четене на самия себе си...
    и ако на третата седмица пак го искаш и харесваш - твоят текст е...

    близо си

    опитвам да съм найс... наистина има да се гони до поезия, но близо, близо....
    дерзай!
Propuestas
: ??:??