21.12.2007 г., 15:40

Не ме обичай

1.2K 0 14

 Не ме обичай! Чуваш ли? Опасно е!

 После боли: ще те опустоша  докрай,

 ще те ограбя, ще  изпепеля душата ти,

 ще те разкъсам и ще те презра.

 

 Обичаш ме. Аз знам това. Опасно е!

 Сега ме молиш с две добри очи.

 Върви си, моля те, защото иначе

 горчилката от другите ще пиеш ти.

 

 Мечтаех  да съм светла и добра -

 сега съмнения и черни мисли нося.

 За малко обич молех се и просех -

 сега се мразя заради това!

 

 Много ръце ме милваха треперещи.

 И колко устни тичаха по мен...

 Изтрих  се, изхабих се, може  би

 и  загрубях от употреба - ден след ден.

 

 Не ме обичай! Чуваш ли? Опасно е!

 Душата - дрипа, тялото - парцал.

 На тебе - светъл, закъснял  приятелю,

 не ми  стана нищичко да дам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, поне ти е дал вдъхновение, ако не друго... Поздрав за стиха!
  • уАу...аз не мога да дам никаква критика ,защото само ти си знаеш какво си изживяла и как си го почувствала..съответно и така си описала...но мисля,че усетих част от болката ти!Поздрави!
  • Изстрадан, великолепен стих!!! Радвам се, че този период от живота ти е отминал, мила! Ако имаше по-висока оценка - щях да ти я дам!
  • Абе истински, истински, ама нещо взе,че се отказа. Но,нищо и от това ще излезе стих
  • Кети, Жулиета,Маги - благодаря! Да, РецифуЛ, хич не е лесно, но все накак се справяме

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...