30.12.2008 г., 0:58

Не ме оставяй да си тръгна

948 1 8
Два дена щастие и три дена тъга...
летя и падам,
щастлива съм и страдам,
с това ли се измерва любовта?

Забрави ли вече какъв си бил преди,
затвори сърцето си, притиснат от страха,
отвори очи, за да видиш реалността,
заслепен си от себе си, нищо не може да те нарани.

Време имаш за всички, но не и за мен,
защото знаеш - винаги съм на разположение,
но сега ще чуеш моето откровение,
защото не знаеш как губиш ме всеки момент.

Губиш ме с твоите празни обещания,
губиш ме, когато на безразличен се преструваш
и щом казваш, че вечер ме сънуваш,
губиш ме, когато винаги измисляш оправдания.

И ако още искаш да ме чувстваш близо,
не ме оставяй да си тръгна ей така,
защото исках да ми подадеш ръка,
макар да се преструвам аз на силна.


Всеки има нужда от малко помощ
(дори и ти)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво много ми хареса
  • Това е така!Той трябва да се осъзнае!!!Но и попринцип е така не само в този случай... винаги така става.. губиш човека който искаш да е до тебе от стах да не те нарани... ОБИЧАМ ТЕ!! Поздрав!!!АНИ!!! (рофл)
  • интересно е...
  • Усмивки!!! Много е добро!!!
  • Наистина е тъжно когато нямаш сила да предотвратиш неизбежното...и когато четеш чужда история да имаш чувството, че пишат за теб! Стихът е много нежен и в същото време така директен.Хареса ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....