Не ме позна в мъглата гъста -
сянка от притихнала тъга.
Пристъпила до теб на пръсти -
влизам в облаче сега...
Цялата си мъка извалях
над южния ти топъл сън.
Нежно с болка те приспах -
камбана глуха съм без звън...
Звездна засиях над теб,
тихичко те галя в мрака.
За мен оставаш късче лед
и те чакам, чакам, чакам...
Ала ти не ме позна отново
и влюбен към света летиш.
Тежи в сърцето ми олово
присъда тежка го руши.
Няма ме... топя се в мрак,
невидима при теб се връщам.
Целувам те със бриза пак
и с много обич те прегръщам.
Но днес ми беше за последно
в твоя сън над теб да бдя.
Докосвам те, изчезнала безследно
за сбогом и потъвам в тъмнина...
27.02.2018 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Всички права запазени