Не ме приемаш...
Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам.
Обикна ли, от нищо не ми пука!
Сълзите си да скривам ми е трудно.
Засмея ли се, пея със капчука.
Не ме приемаш... Даже си уплашен.
Такива хора май се вписват сложно
във твоите понятия за щастие.
Защото постоянно те тревожат.
Защото нещо в тях не се забравя
и с времето нараства многократно...
Не ме харесваш... Тръгвай си тогава!
Но остави открехната вратата.
Защото знам, че тайно в мен си влюбен.
Напразно ме раняваш и отричаш.
В тълпата лесно е да ме загубиш...
Обичай ме, каквато съм! Различна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
