Не ме ревнувай
Не ме ревнувай
От спомени не ме ревнувай
нито от стари любови.
Одавна всички са минали,
никоя веч ме не трови.
Примката сам си не слагай,
недей чуди се те кои са,
че до една забравени са
и тичат пак сред иглолиса.
Вярно, помня имената,
но недей ревнувай, моля!
От тях спомен ми остана...
скица,
шал
и силна воля.
Недей се замисляй, не трябва!
Така ни мъчиш и двамата.
Приемай ме малко отвяна,
но махни от себе си камъка.
От спомени не ме ревнувай!
Вярно, има ги, ала от лед.
Ще се пръснат с мойта гибел,
но до тогава само с теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
