Не ме събуждай...
Не събуждай ме, не, не помисляй,
искам ширнато пъстро небе,
искам извори блясък да плискат
и безкрайно цъфтящо поле.
Не, недей ме събуждай, все още,
нека бриз да докосва плътта,
нека юнските липови нощи
ме прегръщат сред сладка тъма.
Не събуждай, крилати – мечтите,
аз в орловия поглед съм скрит.
Ще царувам щастлив в планините,
моят дух в свобода е обвит!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
