15.11.2019 г., 23:34 ч.  

Не ме събуждай... 

  Поезия » Друга
669 6 10

Не събуждай ме, не, не помисляй,

искам ширнато пъстро небе,

искам извори блясък да плискат

и безкрайно цъфтящо поле.

 

Не, недей ме събуждай, все още,

нека бриз да докосва плътта,

нека юнските липови нощи

ме прегръщат сред сладка тъма.


Не събуждай, крилати – мечтите,

аз в орловия поглед съм скрит.

Ще царувам щастлив в планините,

моят дух в свобода е обвит!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Ели, Марианка, Иван, Гавраил, Валя, Цвете, Николета, Веси, Албена, Иржи! Сънят е най-сладкото мечтание, то е едно виртуално живеене! Поздрави!
  • Поетите били тъжни творци...ала в твоя стих има оптимизъм, Дани! Всеки трябва да си намери мястото,където се чувства щастлив! Дори да е на сън! А ние ,в тоя калабалък в сайта се позагубваме понякога за жалост...
  • И аз се потопих в твоя красив сън, Дани! Беше удоволствие...
  • Много ми хареса, Дани! Понякога сънищата са по-хубави от реалността...
  • Красиво и различно
  • Красива ефирност обрисувана с топъл зов! Много хубаво!
  • обичам да сънувам
  • Нали мечтите са нашия невероятен сън.
  • Хареса ми! Оптимистичен стих! Поздравления!
  • Летиш на крилата на мечтите, Дани! Много красив стих!
Предложения
: ??:??