28.03.2018 г., 3:21

Не ме съди!

703 10 15

Не ме съди! Така умея да обичам –

разтърсващо, копнежно, до полуда.

Не съм от тихите жени,

когато любовта в сърцето ми бушува.

 

Когато цялото море пригалва ме без свян

с най-синьото от сините си приливи.

А във косите ми разпръсква синева

и лунена пътечка... по която да притихвам.

 

Не ме съди! Взривявам тишини!

Насищам ги с нестихващо вълнение.

Но знаеш ли, че слънчевата ми душа,

така умее само тебе да обича?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А! Това пък как съм го изпуснала!!! Ще си го гушна Доче, в любими.Знам,че нямаш против...
  • Благодаря за милите думи,Ани! Сърдечни благопожелания и усмивки от мен!
  • Благодаря, Албена! Нека се сбъдне всичко чисто, което идва от сърцето и душата!!!
  • Браво, Доче! Поздрави!
  • Благодаря за усмихнатия коментар,Руми! Щастлива вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...