21.12.2011 г., 20:43 ч.

Не ме съди 

  Поезия » Любовна
1032 1 9

 

 

Не ме съди, че те обичам,

аз обрекох се сама.

Не ме съди, че в теб се вричам,

съдбата ме беляза с това.


Не ме съди, че с плач те спирам,

когато тръгваш си в нощта.

Че пак с поглед в теб се взирам,

за последно и ще замълча.


Недей ме съди за властта,

че искам те за мене само.

Че изяжда ме отвътре ревността

и се нуждая от твойто рамо.


Съди ме, чак когато осъзнаеш,

че от любовта наистина боли.

Когато в мен се влюбиш и ми го признаеш,

колкото си искаш ме съди!

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ванче, със сълзи и обяснения едва ли ще го заплениш.
    Понякога гордостта помага...
    Поздравления за искрено споделеното!
    Весела Коледа
  • Истински и прекрасен стих!Поздрав Ванче!
  • Аууу! Много хубаво и силно! Особено финала! Браво, Ивче!
  • Иваничка много силно и ясно !Ревнува този който иска да бъде обичан!Много харесах!
  • кратко , точно и ясно...за всички освен за този , за който е написано...
    поздрав
    а показа ли му го....или няма смисъл...щом на нас го показваш по ъози начин на него си го показала в стотици пъти повече...ако досега не го е разбрал........
  • Истинско и без излишни думи! Браво!
  • Харесах! Много истина има!
  • "Съди ме, чак когато осъзнаеш,
    че от любовта наистина боли"

    Уникално е !!! Браво !!!
  • Браво!!! Много мъдрост и изстрадана обич!
Предложения
: ??:??