Dec 21, 2011, 8:43 PM
Не ме съди
Не ме съди, че те обичам,
аз обрекох се сама.
Не ме съди, че в теб се вричам,
съдбата ме беляза с това.
Не ме съди, че с плач те спирам,
когато тръгваш си в нощта.
Че пак с поглед в теб се взирам,
за последно и ще замълча.
Недей ме съди за властта,
че искам те за мене само.
Че изяжда ме отвътре ревността
и се нуждая от твойто рамо.
Съди ме, чак когато осъзнаеш,
че от любовта наистина боли.
Когато в мен се влюбиш и ми го признаеш,
колкото си искаш ме съди!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Истински и прекрасен стих!Поздрав Ванче!
-
Аууу! Много хубаво и силно! Особено финала! Браво, Ивче!
-
Иваничка много силно и ясно !Ревнува този който иска да бъде обичан!Много харесах!
-
кратко , точно и ясно...за всички освен за този , за който е написано...
поздрав
а показа ли му го....или няма смисъл...щом на нас го показваш по ъози начин на него си го показала в стотици пъти повече...ако досега не го е разбрал........ -
Истинско и без излишни думи! Браво!
-
Харесах! Много истина има!
-
"Съди ме, чак когато осъзнаеш,
че от любовта наистина боли"
Уникално е !!! Браво !!! -
Браво!!! Много мъдрост и изстрадана обич!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Понякога гордостта помага...
Поздравления за искрено споделеното!
Весела Коледа