Не ме съди
Не ме съди, че те обичам,
аз обрекох се сама.
Не ме съди, че в теб се вричам,
съдбата ме беляза с това.
Не ме съди, че с плач те спирам,
когато тръгваш си в нощта.
Че пак с поглед в теб се взирам,
за последно и ще замълча.
Недей ме съди за властта,
че искам те за мене само.
Че изяжда ме отвътре ревността
и се нуждая от твойто рамо.
Съди ме, чак когато осъзнаеш,
че от любовта наистина боли.
Когато в мен се влюбиш и ми го признаеш,
колкото си искаш ме съди!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
