Напих се от безбройни обещания,
главата ми от думи се върти,
спести ми разни тъпи оправдания,
уморена съм от вечното "Прости"!
Съжалявах... но сега не съжалявам,
че вкусих от горчивото обичане,
друга болка - от любов познавам,
на глас прочетох те - без сричане!
Но имам склнност за забравяне,
минаваш през сърцето ми и сън си,
обратен път ти нямаш за оставане,
веднъж излязъл вече - вън си!
Напих се от лъжи до безсъзнание
и спях до теб с отворени очи,
събудих се от своето незнание -
отпратих те и повече не ме търси.
© Елица Стоянова Всички права запазени