Наблюдавам как вятърът
разпилява листата...
отпраща ги
в неизвестни посоки,
а те са
изсъхнали и мълчаливи,
отиват си нежелани,
без излишни въпроси...
Така и ти разпиля
моите чувства...
изгубваха се в прегръдката
на студения вятър
на тяхно място
разцъфтя самотата,
знам,че трябва да тръгвам...
Затова те моля,
не ме търси в розите
през месец май, аз отдавна
вече съм друга -
изгорени есенни листа,
в изписани стихове
и мъртви крила на пеперуда...
Очите ми са есенни сълзи,
в нощите безлунни тихо капят,
не ме търси, когато ме боли,
остави и мъката на този вятър...
04.03,2013 г.
Автор: Моника Стойчева
© Моника Стойчева Всички права запазени