16 мар. 2013 г., 11:32

Не ме търси в розите през май

Поэзия

880 0 5

Наблюдавам как вятърът
разпилява листата...
отпраща ги
в неизвестни посоки,
а те са
изсъхнали и мълчаливи,
отиват си нежелани,
без излишни въпроси...
Така и ти разпиля
моите чувства...
изгубваха се в прегръдката
на студения вятър
на тяхно място
разцъфтя самотата,
знам,че трябва да тръгвам...
Затова те моля,
не ме търси в розите
през месец май, аз отдавна
вече съм друга -
изгорени есенни листа,
в изписани стихове
и мъртви крила на пеперуда...
Очите ми са есенни сълзи,
в нощите безлунни тихо капят,
не ме търси, когато ме боли,
остави и мъката на този вятър...

04.03,2013 г.
Автор: Моника Стойчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

oksimoron (Христов)

Поздрав!

2013-03-17T17:41:58+02:00
contessa (Светла Асенова)

Като несбъдване, като недокосване, като обичане, като погалване ... са стиховете ти ...

2013-03-17T15:41:42+02:00
vyatur13 (Елена)

Не ме търси, когато ме боли !Много ми хареса !

2013-03-16T15:51:39+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря за сърдечния коментар,Димитри!Радвам се,че беше тук!

2013-03-16T15:26:40+02:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

„...знам,че трябва да тръгвам...” – Мъжът, трябва да умее да задържи една жена!
„...не ме търси, когато ме боли,...” – Любящият мъж, трябва нежно да прегърне, нежно да целуне и утеши една красива жена... когато я боли сърцето!
Нали, затова сме мъже! Иначе, вятърът /както разпилява листата.../ не е лошо да ни отпрати в неизвестни посоки. Харесах!

2013-03-16T12:12:50+02:00