Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
16 mar 2013, 11:32

Не ме търси в розите през май 

  Poesía
740 0 5



Наблюдавам как вятърът
разпилява листата...
отпраща ги
в неизвестни посоки,
а те са
изсъхнали и мълчаливи,
отиват си нежелани,
без излишни въпроси...
Така и ти разпиля
моите чувства...
изгубваха се в прегръдката
на студения вятър
на тяхно място
разцъфтя самотата,
знам,че трябва да тръгвам...
Затова те моля,
не ме търси в розите
през месец май, аз отдавна
вече съм друга -
изгорени есенни листа,
в изписани стихове
и мъртви крила на пеперуда...
Очите ми са есенни сълзи,
в нощите безлунни тихо капят,
не ме търси, когато ме боли,
остави и мъката на този вятър...



04.03,2013 г.
Автор: Моника Стойчева

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав!
  • Като несбъдване, като недокосване, като обичане, като погалване ... са стиховете ти ...
  • Не ме търси, когато ме боли !Много ми хареса !
  • Благодаря за сърдечния коментар,Димитри!Радвам се,че беше тук!
  • „...знам,че трябва да тръгвам...” – Мъжът, трябва да умее да задържи една жена!
    „...не ме търси, когато ме боли,...” – Любящият мъж, трябва нежно да прегърне, нежно да целуне и утеши една красива жена... когато я боли сърцето!
    Нали, затова сме мъже! Иначе, вятърът /както разпилява листата.../ не е лошо да ни отпрати в неизвестни посоки. Харесах!
Propuestas
: ??:??