16 mar 2013, 11:32

Не ме търси в розите през май

Poesía

883 0 5

Наблюдавам как вятърът
разпилява листата...
отпраща ги
в неизвестни посоки,
а те са
изсъхнали и мълчаливи,
отиват си нежелани,
без излишни въпроси...
Така и ти разпиля
моите чувства...
изгубваха се в прегръдката
на студения вятър
на тяхно място
разцъфтя самотата,
знам,че трябва да тръгвам...
Затова те моля,
не ме търси в розите
през месец май, аз отдавна
вече съм друга -
изгорени есенни листа,
в изписани стихове
и мъртви крила на пеперуда...
Очите ми са есенни сълзи,
в нощите безлунни тихо капят,
не ме търси, когато ме боли,
остави и мъката на този вятър...

04.03,2013 г.
Автор: Моника Стойчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

oksimoron (Христов)

Поздрав!

2013-03-17T17:41:58+02:00
contessa (Светла Асенова)

Като несбъдване, като недокосване, като обичане, като погалване ... са стиховете ти ...

2013-03-17T15:41:42+02:00
vyatur13 (Елена)

Не ме търси, когато ме боли !Много ми хареса !

2013-03-16T15:51:39+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря за сърдечния коментар,Димитри!Радвам се,че беше тук!

2013-03-16T15:26:40+02:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

„...знам,че трябва да тръгвам...” – Мъжът, трябва да умее да задържи една жена!
„...не ме търси, когато ме боли,...” – Любящият мъж, трябва нежно да прегърне, нежно да целуне и утеши една красива жена... когато я боли сърцето!
Нали, затова сме мъже! Иначе, вятърът /както разпилява листата.../ не е лошо да ни отпрати в неизвестни посоки. Харесах!

2013-03-16T12:12:50+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0