Не ме учете!
Ръка подадох на незнаен
човек, изпаднал във беда.
Държавата ме плесна
с глас спокоен:
„Не са му нужни
дрехи и храна!
Пари надлежно наредете!
Ще се погрижим след това,
ако ли пък нямате -
не се редете!
Не искаме да знаем
за вашата ръка!”
А той, незнайният,
прекрачил в ада,
стои премръзнал в адския вертеп,
дори не моли за пощада,
вина не търси
ни в Бог, ни в цар, ни в кмет!
Очите му са празни.
Всичко в тях изтляло.
Душата смачкана в калта.
Снегът е мекото му одеяло,
виси нестоплена премазана ръка…
Животът му е купчина отломки,
влече ги мътната вода,
край него сипят се словата громки:
"335 лева е таван на помощта!"
А мене ме е срам
от калпавата ни държава,
от безхаберие и липсата на ред,
от медийни звезди-гротески,
от плоските лъжи и зверски гнет!
Съветват ме улегнали в живота
да кротна идеализма, глупавия плам,
защото ще ме изгорят, ще ме загробят
и по-добре еснафски да се моля в храм.
Не ме учете как да бъда камък!!!
Не искам овчето спокойствие
от топлия ви хол!
Такава съм. Ще продължа нататък!
Той, непознатият,
премръзнал е
и гол!
© Лъки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесен стих си сътворила,Анабел!!!Тези чисти пръсти светят от безчовечност!
-
Радвам се,че моят глас стигна до вас,Веси,Сиси и Тантяна!След напразни обиколки в желанието си дам мъничко помощ за пострадалите в с.Бисер,след срещите си с безхаберни чиновници,алчни организации и съветите на улегнали и полегнали на топло хора се роди моят гняв и стих!Не мога да се примиря и да чакам на някого да разпоредят.Има пощи,куриери и път до тези хора!Ако малко човещина е останала у нас,трябва да помогнем въпреки всичко!Така мисля аз.Благодаря,че прочетохте!
-
Браво, Лъки! Поздравления за силно изказаната позиция зад която заставам! Поздрав!
-
Поздравления за социално ангажирания,но и човечен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
