Не ме упреквай
Не ме упреквай, че съм хладна и студена,
такава съм, не ме обвивай в пелерина,
че тя тежи ми и ми пречи
да бъда истински недостижима.
Тя тялото ми опакова без закана
и мислите ми приковава,
във вечен огън тя ги подслонява,
прегръщайки ги, тя ги разпилява.
Не ме упреквай, че съм дяволски жестока,
че погледът ранява ти душата,
че звън камбанен нещо ще прокуди,
било е то лъжа на сетивата.
Не ме упреквай, че невидима съм нощем,
със здрач оплела съм телата,
звездите ми нашепват тъжни песни
и тържествува само тишината.
Не ме упреквай, че със времето играя,
не струва нищо, знаеш го, нали?
Реши ли някога да дойде краят,
то всички ни ще победи.
Не ме упреквай, само приеми ме,
в зениците си нощем ме пусни.
Създай ми име или накажи ме,
обичай ме или ме остави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
