НЕ МЕ ВИДЯ
Не ме видя,
за първи път не ме видя –
подмина ме наблизо.
Не беше надалече -
тъй както бързи влакове
пропускат малки гари
или пък кораби,
минавайки край остров,
не чуват, че от там ги викат.
Не ме видя
или не пожела да ме погледнеш?
Като врата, захлопната от вятъра
и счупила стъклата на очите си.
Като вълна, разбита във скалите
разкъсана на милиони пръски –
останали нечути – викащи.
Не ме видя.
Та как, за бога, да ме видиш,
със теб не се познаваме - ОТ ВЧЕРА...
Не ме видя.
Ти пожела да си отидеш.
Изглежда - поглед друг ще ме намери...
© Валентин Иванов Всички права запазени