Sep 22, 2010, 7:43 PM

Не ме видя

  Poetry » Love
895 0 0

НЕ МЕ ВИДЯ

 

Не ме видя,

за първи път не ме видя –

подмина ме наблизо.

Не беше надалече -

тъй както бързи влакове

пропускат малки гари

или пък кораби,

минавайки край остров,

не чуват, че от там ги викат.

Не ме видя

или не пожела да ме погледнеш?

Като врата, захлопната от вятъра

и счупила стъклата  на очите си.

Като вълна, разбита във скалите

разкъсана на милиони пръски –

останали нечути – викащи.

Не ме видя.

Та как, за бога, да ме видиш,

със теб не се познаваме -  ОТ  ВЧЕРА...

Не ме видя.

Ти пожела да си отидеш.

Изглежда - поглед друг ще ме намери...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...