24.10.2012 г., 13:38 ч.

Не ме вини 

  Поезия » Любовна
953 0 14

Не ме вини

 

 

 

На баба – защото обичаше поезията ми и знам,

че ще прочете това, където и да е

 

 

Не ме вини, че още скришом плача.

(Едва ли ще привикна да те няма.)

Не ме вини, че търся те във здрача,

че търся те в зората сутрин рано.

 

Не ме боли. Не ме боли, а реже.

И денем, и нощя във мен се вплитат

на спомените алените мрежи.

(С дланта припряно бърша си сълзите.)

 

Измина месец. Четири. Година.

А няма те на пейката позната.

Пустее и без вещите ти скринът.

Картината бледнее на стената.

 

Въздъхнаха петуниите жално.

Чешмата като старец се приведе.

Водите ù се втурнаха печално

сълзите на цветята да поемат.

 

Докосвам с пръсти общата ни снимка

и ехото в косите ми изгрява.

„Защо ме мъчиш още? Захвърли я!” –

изстрадано сърцето проридава.

 

 

Не ме вини, че още скришом плача.

(Ти дишаш в мен, дори и да те няма.)

Не ме вини, че търся те във здрача,

за спомен време с тебе да остана…

 

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??