Не ме вини
Не ме вини
На баба – защото обичаше поезията ми и знам,
че ще прочете това, където и да е
Не ме вини, че още скришом плача.
(Едва ли ще привикна да те няма.)
Не ме вини, че търся те във здрача,
че търся те в зората сутрин рано.
Не ме боли. Не ме боли, а реже.
И денем, и нощя във мен се вплитат
на спомените алените мрежи.
(С дланта припряно бърша си сълзите.)
Измина месец. Четири. Година.
А няма те на пейката позната.
Пустее и без вещите ти скринът.
Картината бледнее на стената.
Въздъхнаха петуниите жално.
Чешмата като старец се приведе.
Водите ù се втурнаха печално
сълзите на цветята да поемат.
Докосвам с пръсти общата ни снимка
и ехото в косите ми изгрява.
„Защо ме мъчиш още? Захвърли я!” –
изстрадано сърцето проридава.
Не ме вини, че още скришом плача.
(Ти дишаш в мен, дори и да те няма.)
Не ме вини, че търся те във здрача,
за спомен време с тебе да остана…
© Яна All rights reserved.
